Едрата шарка, за разлика от чумата и холерата, които идвали и си отивали, постоянно

Едрата шарка, за разлика от чумата и холерата, които идвали и си  отивали, непрекъснато участвала измежду хората – и те почнали  да се пазят срещу нея благодарение на по този начин наречената вариолация (от латинското variola – „ едра шарка “) още в  антични времена в Ин дия и Китай. Това се правело, като на з драв човек втривали в  по рязана повърхнина на кожата или  вдухвали в носа му изсушени и стрити люспи от ранички на болен.           

В началото на 18 век концепцията за вариолация била донесена от Турция в Англия от леди Монтегю, брачната половинка на английския дипломат. Новият способ се оказа л доста издирван – тъй като в сяка година стотици хиляди хора умирали  от едра шарка ( смъртността била 40% от заболелите) , а оцелелите били съществено обезобразени от белези. Гладката кожа се считала за рядко събитие. Например, във Франция, когато полицията обявявала някого за  издирване, като необикновен белег се посочвало: „ Н яма следи от едра шарка “.

Първата вариолация била изработен а в Англия на шестима пандизчии в пандиза Нюгейт и на  деца от домове за сираци.  След като се уверили, че никой от подложените на вариолация не се разболял,   се решили също и членовете на британското кралско семейство и придворните. Постепенно вариолацията се популяризира ла в цяла Европа и стигна ла до Америка.

Но по време на  такова предаване на генетичен материал може да се причинят и други болести – по тази причина се търсело друго решение на казуса.  То било о ткрит о от британския доктор Едуард Дженър: имунизацията. П рез 1796 година той инжектирал вируса на едра шарка на осемгодишния Джеймс Фипс.

Върху Дженър веднага  се стоварила мощна рецензия. Възраженията били различни – от недоверие към медицината до клюки, че ваксината на Дженър съдържа „ отрова от змия, кръв, черва и екскременти от прилепи, крастави жаби и слепи кученца “. Най-мощното антиваксинално придвижване зародило също в Англия. Там през 1853 година бил признат закон за задължителна имунизация на новородени против едра шарка – а  родителите, които отхвърля ли, били глобявани  20 шилинга.

В отговор съперниците на имунизацията се сплоти ли в лиги, които бързо се развъдили като гъби след дъжд. Най-мащабната акция се състояла през 1885 година в град Лестър, където се провел марш на о коло 100 хиляди стачкуващи, носещи плакати, детски ковчези и чучела на Дженър.

Силното опълчване против имунизациите принудило държавното управление да отстрани наказването за отказ от ваксинация, а в английското законодателство се появи ла наредба, че имунизация се прави единствено „ в случай че съвестта на родителите разрешава “ – т.е., те са освободени от задължителна имунизация на децата си.  Неочаквано продължение на цялата тази история станала появяването и на термина „ отвод по съвест от военна работа “.

От Англия придвижването против имунизацията се популяризирало в Съединените щати, където от дълго време възниквали спонтанни митинги и се правели  опити за убийства на лекари (понякога успешни).  

Глобалното унищожаване на едра та шарка в крайна сметка било постигнато  чак през 20 век с лед последното натурален о заразяване в Сомалия на 26 октомври 1977 година

Самата дума „ ваксина “ е въведена от Луи Пастьор. Той също бил подложен на гонене. През 1885 въз основата на сушен мозък от инфектирани зайци ученият основал ваксина против бяс.  Изглеждало, че откритието на Пастьор, което лекува ло заболяването, трябвало да бъде приветствано с ентусиазъм от научната общественост – но това не се  случило.  Ваксината се ползва ла към този момент след заразяване , тя съдържа ла отслабен, но жив извършител на бяс, и това противоречало на съществуващите до тогава хрумвания за имунизация. 

В продължение на една година 1638 души, ухапани от гневни животни, били подложени на превантивно лечение в лабораторията на Пастьор. От тях умрели 15 – и Пастьор на вятъра обяснявал , че те са се ваксинирали прекомерно късно. През януари 1887 г. на съвещание на Френската здравна академия той непосредствено бил упрекнат, че  убива хора с ъс своята ваксина. 

Но  имунизации към този момент се извършали в цялостен свят. В Русия с директното подпомагане на Пастьор и неговите сътрудници били открити 7 седем ваксинациони станции. В Санкт-Петербург станцията била основана инцидентно: през ноември 1885 година офицер от гвардейския корпус, командван от княз Александър Петрович Олденбургски, бил ухапан от лудо куче. За сметка на принца, който бил персонално прочут с Пастьор, гвардеецът бил изпратен в Париж на лекуване, а придружаващият го доктор бил инструктиран да се запознае с методите за подготвяне на „ отрова против бяс “. На 13 юли 1886 година била открита пастьоровска станция в Санкт-Петербург, на базата на която по-късно била основана Академията на медицинските науки на Съюз на съветските социалистически републики.        

След ваксината против бяс скоро се появи ли ваксини против тетанус, холера, коремен тиф… Борбата с епидемиите продължи ла и всяка нова ваксина имала своята трагична история, своите гении, злодеи и герои.

Но и до сегашен основният принцип при имунизирането би трябвало да бъде провъзгласеният още през 19 век: „ Ако съвестта разрешава! “